Момчето
(продължение)
Беше хубав пролетен ден. Слънцето грееше високо в небето, а лекият ветрец охлаждаше трудолюобивата челяд на нивята. Бай Саво беше седнал на един камък в двора си и гледаше доволно към работещото пред очите му момче, кимаше одобрително и го насърчаваше с някоя и друга похвала. Животните гледаха отстрани и в очите им се четеше същото одобрение. Момчето се трудеше усърдно над лехата и потта падаше право върху жадната за вода земя.
Бай Михаил вървеше по улицата. Беше забил поглед в земята - не искаше да среща погледа на бай Саво, защото всеки път виждаше болката в очите му. Няколко месеца бяха минали от нещастието, но той все още беше тъжен. Мина покрай портата на път за полето, а очите му не се вдигаха от земята, по която вървеше. Смях, който разцепи тишината, се чу от савовата къща. Той се разнасяше бодро и весело. Бай Михаил се спря изненадан, обърна се и надникна в савовото дворче. Картината, която видя направо го потресе – бай Саво седеше на един голям камък и се ...