Шофираше без почивка вече повече от четири часа. Като включим и непрекъснатото каране по гръцките магистрали, които гъмжаха от ченгета заради поредната стачка, бай Никола беше зад волана вече почти половин денонощие.
Бай Никола беше стар тираджия и знаеше наизуст всички пътни маршрути, затова още щом влезе в страната, той хвана един стар, ненатоварен път, който беше поне с 40 километра по-кратък от главния. Освен това, въпреки изоставеността си, а може би точно заради нея, шосето беше прилично - нямаше дупки, маркировката, макар и поизбледняла, си стоеше, минаваше през рядко заселен планински район и движението беше слабо. Откакто се бе отклонил по него, срещна само десетина коли. Бай Никола беше наваксал по-голямата част от времето, загубено на митницата и се чувстваше спокоен и доволен, че ще стигне навреме в складовата база, да остави камиона с гръцките домати и да се прибере у дома, където да се наспи хубаво. Гадните византийци, както ги наричаше той, отново стачкуваха и бяха блоки ...