Когато усети, че това не е неговият живот, се почувства странно.
Обу си кафявите спортни обувки с красиви кантове отстрани, навлече блузата, наметна якето и тръгна пеш към гората. Сиво беше времето, мислите му – също. И тихо, нямаше жива душа във вилите по пътя, даже птиците се спотайваха. Тук-там пролайваше куче, отдалече се носеше лека миризма на изгоряло стърнище.
Накъде съм тръгнал?, запита се. – На разходка, разбира се. – Че кой ходи сам на разходка? – Всеки нормален човек, отговори си. – Какво лошо има в това да се разхождаш сам? – Нищо лошо, разбира се. Няма нищо лошо и в това да живееш сам. Самотата е добър спътник, мълчалив и верен.
Тук разговорът се закучи. Не искаше да е така това, за самотата. Обаче беше истина.
Семейството му беше на петстотин километра оттук. Децата вероятно имаха нужда от него, жена му – едва ли. Но все пак разстоянието беше твърде голямо, за да се запълни с интернет или скайп. Просто семейството му липсваше, а електронното общуване с нищо не помагаше.
З ...