Такива сме ние – монолитни. Без дрязги, без претенции, без разделения. Никакви подобни – ни политически, ни социални, ни религиозни. Всъщност, няма дори основание за подобни – те просто нито ни интересуват, нито вълнуват.

Нямаме елит, нямаме плебеи, нямаме възростови или полови разцепления. Не ни сътресават ни лични, нито измислени обществени отношения. Размножаването е важно, разбира се – но не заради някакви си интимни усещания, вземащи връх над природните закони.

Единни сме. Имаме една цел. И в единен порив я следваме. Не се надпреварваме – усвояваме новия си свят наедно и в разбирателство.

Наясно сме – в тоя кратък живот има място за всички. Особено, ако сме единни, целеустремени, пожертвователни.

Да, не сме станали някакви ЕнтелИгентни, даже не сме открили огъня и колелото. Да не говорим за историята ни, която от милиарди години е повторяема. Но си е наша – стройна и обща.

Каквито сме били при динозаврите, такива сме и днес. Не губим време за развитие – видели сме до какво води подобна авантюра. Имаме си свой калъп, опазваме го.

Е, понякога губим огромни части от обществото ни. Загиват в неравната борба с новоизмишльотините. Но останалите се прегрупираме и намираме нови и нови обекти. Ще ги надживеем и тях. Защото сме всички в

едно – общност…

Вечни сме. Господари на света. Макар останалите – гостоприемниците, да ни наричат просто вируси…

„Отново неразрешени мисли - https://genekinfoblog.wordpress.com/