И както по-рано се бяха уговорили, Щастието не бе част от Греховете, затова то зае пасивна позиция и след срещите между тях и хората, то просто разпитваше. Така му се искаше да опознае всичко.
В един прекрасен ден Щастието стана свидетел на…
Греховете обичаха да нарицаят човечеството с по-различни имена от общоприетите, някои от понятията, които използваха бяха „прости“, „ограничени“, „низки“... Нека чуем какво казаха те на Щастието:
- Ние всъщност не сме егоцентрици, просто не ни е приятно да се фиксираме върху хората. Ама проблемът е там, че те също не се фиксират върху себе си... И какво се получава – хаос. Нещото, което постоянно разбираш от отправяните послания чаловешки е, че всъщност те съществуват на този свят, не заради себе си, а заради другите... И какво е това, как е възможно? В света на тези възприятни маси човек представлява една машина, която служи за правене на нещо за някой и неудовлетворяване на себе си ... О не, те дори не съществуват, ако ги питаш... Ще вметнем малк ...