1 мин за четене
Някога имал ли си това чувство, че животът ти е филм, но ти не си главното действащо лице? Че всичко просто минава през погледа ти, а ти си просто наблюдател? Озоваваш се на места, сякаш отнесен като листо от есенния вятър. Е, "моето" място е до морето. Дали защото там е единственото място, където можеш да бъдеш самотен и да не се срамуваш от това, или защото цвета на морето ми напомня за очите на любимия човек, аз не знам и отговор не търся.
Казват, че фара във Варна е мястото за открити чувства. Великолепната гледка е перфектното допълнение за усмивки и топли ласки, а щом слънцето залезе и на негово място надвиснат леко задушаващите черни облаци, сълзите се стичат като бавно изсъхващите капки вода по ръбестите камъни. Нали знаеш, някак бързо и некотролируемо?
Веднъж-2 пъти в месеца огромен багер донася нови камъни, защото старите са вече твърде порутени. Ето това пък е любимото ми време.
След двучасно наблюдаване на бавния процес осъзнах, че ненадейно сравнявам вдигането на камъните ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация