Моряците бяха опитни, а капитанът с авторитет, но кой знае защо този път нещата се объркаха и никой не знаеше чия е вината. Пътуваха вече две седмици, познаваха пътя, не бяха изморени, имаха храна и вода, но какво не беше наред? Нямаха попътен вятър, нищо че платната бяха опънати до краен предел и издути така, сякаш някой нарочно го правеше. Корабът се понесе изведнъж с невероятна скорост, готов да полети не къде да е в морето, а горе из облаците…
В началото всичко беше нормално, но първо попаднаха в някакъв невероятен водовъртеж, където вълните допълнително заливаха палубата и търкаляха хвърлените там бутилки с ром. Приличаха на корабокрушенци, незнаещи как да се спасят… После заседнаха в едни плитчини, а там ги очакваше тресавище. Местата приличаха на сцени от филми на ужасите, а не бяха планирани. Трябваше тихо и мирно да стигнат до острова, където знаеха, че е съкровището. С него се надяваха да платят застраховката на кораба и да зарадват семействата си. Имаха и карта, но това мяст ...