17.08.2022 г., 20:59 ч.

Мост към бъдещето 

  Проза » Разкази
1311 1 5
11 мин за четене
/43.79N 27.99E - с. Изворово, обл. Добрич/
- Хайде, сине, ставай! Време е!
В топлата юлска утрин на 2013 г., Степан Георгиев – мъж на средна възраст рязко отвори очи, след като сякаш чу топлия глас на покойната си баба. Блажено протегна едрото си тяло и бодро скочи от леглото. Предстоеше му ден, пълен с приключения, или поне така му се искаше. От дете мечтаеше за пътешествие в миналото. Беше закърмен с приказните спомени на баба си Настя. Същата, родена в малко добруджанско селце на границата с Румъния, бе потомка на липовански казаци*.
Милата старица често се връщаше в спомените си от младостта и с носталгия разказваше на внуците за неземната красота на родното си място. Едно селце в Златна Добруджа - Горен извор го казвали, което в началото на миналия век бе приютило предците ѝ. Обичаше да се връща баба Настя към корените си. Искаше внуците ѝ да помнят за голямото добро, което фамилията е получила от българите.
Бедни и отрудени хора били нейните предци - братята Игор и Степан, разк ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Мезева Всички права запазени

Предложения
: ??:??