Мостът на Калина
Калина беше някъде над шейсетте, късо подстригана и своенравна, напълно непредвидима жена. Беше обходила през живота си най-опасните места по планините, не само у нас, но и от страните на Изтока. С мен се държеше дистанцирано, макар че се знаехме отдавна. Обичаше да налага мнението си по един категоричен начин, а аз обикновено не спорех с нея. Не обичам властните жени, затова никога не се сближихме.
С изключение на един единствен път, когато я заварих в едно кафене да разглежда една стара намачкана снимка. Във фигурата и имаше нещо тъжно и безпомощно, затова реших да и се обадя. Тя сякаш се зарадва, покани ме да седна и ми подаде снимката. От нея ме гледаше слабо момиче с остри ключици и руса, късо подстригана по момчешки коса.
– Тук съм на двадесет и две – каза тя.
Замълча за малко и между нас се възцари неловко мълчание. После обаче решително продължи, за да сподели с мен тази своя история, която бе пазила толкова години.
– Бяха ме разпределили като учителка някъде в ...