Моят приказен сериал
Гледам разни серали по телевизията. Не ревностно и дори съвсем не редовно. Гледам и понякога си мисля: тези мексиканци, колумбийци и прочие латиноамериканци, толкова ли са бедни откъм имена, та във всеки сериал има по някой Хуан, Себастиан или Камила. Или тези имена са толкова разпространени, като Иван, Петър и Мария. По времето, когато у нас нямаше фолк и чалга, а имаше естрада и диско, в една песен на Борис Годжунов се пееше: “…всяка втора жена на света се нарича Мария…”, а в друга на Богдана Карадочева “…Иване, Иване…спасение няма…”.
И за мене няма спасение – седя и гледам сериали по телевизията. И какво друго ми остава?!
След последната операция трудно излизам от стаята – колкото да стигна до тоалетната. Седя по цял ден сама, опитвам се да правя някакви упражнения или гледам телевизия. Майка ми е на работа, баща ми се запиля някъде по държавите уж да изкарва пари, ама никакъв не се обажда, брат ми се ожени и живее с новото си семейство в София. Приятелките ми с ...