Леденостудените му пръсти преминаха от слепоочието към устните ми, след което спряха. Той ме гледаше с дълбоките си тъмни очи. Веднага потънах в тях. Плувах в шоколад, или може би карамел, не знаех, но беше сладко - беше като наркотик. Точно моят тип наркотик.
Когато допря устните си до моите, усетих леденина. Студена и въпреки това изпепеляваща. Изплувах от шоколадовото море и полетях към памуковите облаци. Носех се нехайно. Но тогава паднах. Този Рай ме отведе право в Ада. Бях в реалността… отново. Събудих се, беше два часа през нощта, а него го нямаше. Моят вампир пак си тръгна.
Станах от леглото и отидох до пианото. Отворих прашния капак и се вгледах в клавишите - двете крайности черно и бяло, се преплитаха в красива контрастна хармония. Пръстите ми заиграха по клавишите. Засвирих Лунната соната -единственото, което знам. Беше пълнолуние, луната беше в цялата си същност и сякаш се приближаваше към мен, за да чуе сонатата си.
Луната бе самотна - като мен. Хилядите звезди не бяха там ...