Седнал съм на тухлена стена, висока три - четири метра. До мен седи моят добър приятел Георги. Странно !?
Преди няоко години Гошо се самоуби, но сега седи до мен и разговаряме. Оглеждам се наоколо. Зад нас е непрогледен мрак, мрак какъвто не бях виждал до сега. Пред нас е светло, като в ообачен ден. Под стената има детска площадка, която изглежда изоставена и обрасла с трева. Изведнъж сякаш с една крачка Гошо слезе от високата стена, мина забързано през площадката и отново се върна на стената. След малко, отново само с една крачка слиза, застава пред мен и ме вика:
- Хайде идвай! Знаеш ли колко е хубаво тук.
Поглеждам надолу по стената и се чудя, как по дяволите да сляза, много е високо.
- Хайде идвай , не се чуди!
Поглеждам си часовника - 01:00 часа.
- Аз ще се прибирам - отвръщам с наведена глава.
- Какво ще правиш у вас? Ела тук, тук е много хубаво. - подканя ме приятелят ми.
- Абе, ще тръгвам. - поглеждам пак часовника , отново е 01:00 часа.
Събудих се, треперейки, погледнах страхл ...