6.12.2008 г., 22:20 ч.

Моята история за нашата среща 

  Проза » Разкази
1690 0 1
3 мин за четене
Моята история за нашата среща
Вървиш си сама по улицата... Мъглата показва и състоянието на ума ти - напълно неясна мисъл, която както влагата прониква във всички кътчета на съзнанието ти - човърка и наводнява застоялата сила на ума ти... Вятърът преминава през тялото ти, пронизва душата ти и отнася със себе си малко по малко пламъка на живота ти... Винаги си била устойчива на студа, но този път имаше нещо, което срина съпротивата ти към ниските температури... Не знаеш какво е, но аз мога да ти кажа... Нещо загадъчно... нещо, което няма как да се види или докосне... То е онова, което е сринало съзнанието ти... не те оставя да заспиш... Онова, което те кара да се напиваш във всяка друга такава мрачна нощ... това, което даваше и отнемаше вкуса на живота ти... то е твоя сянка, която те преследва неотлъчно... Това е самотата... Студена, бездушна... носеща единствено несекваща, безпощадна и агонизираща смърт... Виждаше отражението й, когато се погледнеш в огледалото... Виждаш я и сега - вся ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кямил Насуф Всички права запазени

Предложения
: ??:??