Беше един от най-невзрачните мъже, които съм виждала.
Когато татко беше още жив, често идваше вкъщи с него – винаги небрежен, разсеян, някак извън времето, говореше малко, но очите му казваха много. По-късно, когато чувах да говорят за „изразителни” очи, представях си неговите – загадъчни, с неопределен цвят и израз, но винаги ме караха да се чувствам някак неловко, да тръпна от непознато за мен вълнение и все да търся погледа му.
Сигурно още тогава съм била влюбена в него, но го осъзнах чак когато татко почина и мама и аз останахме сами, а той нае татковото ателие. Вече бях виждала негови картини, и като повечето момичета на моята възраст, не можех да остана безразлична към известна и уважавана личност като него. Само че докато моите приятелки лудееха по красиви поп изпълнители и актьори, аз си бях изгубила ума по този странен мъж, почти на годините на баща ми. Бях чувала родителите ми да говорят с възхищение за него, ходила бях и на негови изложби, знаех, че е успешен и много талантл ...