Продадох душата си, за да скрия светлината. Сега служа на мрака, онова, що виждаш, когато затвориш очи, съм аз. Тъмнината те обгръща и потъваш надълбоко, няма изход от сладкото, бездънно забвение.
     Заспиваш. Отначало виждаш само мрак - виждаш мен и нищо друго, преди да започнеш да сънуваш. Сетне нищото придобива смътни очертания. Сенките се раздвижват, вече оформени. Напрягаш поглед и се опитваш да разбереш в какъв подземен свят си попаднал. Накрая разбираш, че се намираш в подземието на училището. Тих, загадъчно тъмен коридор се ширва пред теб. Продължаваш напред, нямаш друг избор. Сякаш попаднал в капан, ти се луташ сам из мрака. Отчаяни гласове шепнат в ушите ти. Сенки протягат зловещите си длани, за да те сграбчат.
     Отваряш врата. Тя жално изскърцва. Вледеняващ кръвта смях проехтява. Две червени очи те стрелват.
     В цялата суматоха от гласове, изпълващи главата ти, различаваш един нежен и мек глас. Познат ти е, но не помниш откъде.
     "Не се страхувай, аз съм с теб! Аз съм с теб..."

Farther away, Evanescence
13.03.08