По-смело! А така. Не се бой. Само напред. Не се обръщай назад. Няма смисъл. Миналото не ражда нищо. То е само спомен. А спомените са тъжни. Не си ли забелязала, че всички историци са тъжни хора? Сякаш страдат, че историята не може да се повтори, та да я изживеят наново. Да се убедят в нещо. Да развенчаят това или онова. Да се убедят, че са прави. Или по-скоро да се уверят, че другите не са прави. Тъга е миналото. Затова не се обръщай. Ако е речено, миналото ще се изпречи отново пред теб. С друга форма. С друга случка. Кой знае.
Но ти не го предизвиквай.
– Така ли? Просто да вървя?
Точно така. Небрежно. Не бързай. Каквото има да става, ще стане. Заобикаляй. Пречките не е нужно да се прескачат. Най-добре е да ги заобикаляш.
– Защо?
Така. Не знам отговора със сигурност. От опит го научих. Веднъж се опитах да реша един проблем. Голям като камъка пред теб. И знаеш ли какво стана – тъкмо бях на върха на проблема, гледах го отвисоко и си въобразявах, че съм го покорил като алпинист – хилядник ...