16.05.2021 г., 0:07 ч.  

 Музата, Майсторът и ... ( 1 ) 

  Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи, Хумористична
713 1 7
Произведение от няколко части
5 мин за четене

          Те са малки, трътлести мъхнати, симпатични, невидими, бленувани и очаквани, досадни, непредсказуеми, очарователни, вдъхновяващи, непостоянни, с твърде малки крилца и съвсем естествено една от тях стои на огромен плакат в Аеродинамичния отдел на НАСА с надписа ‘ Това, че са дебели и трътлести и крилата им са малки не означава, че немогат да летят ‘ ... а и някой си Айнщаин добавил, че  "Ако изчезнат ъъъ , Музите, човечеството може да просъществува само 4 години, преди да изчезне." Такива са Те – хранят се с божествения нектар на човешките емоции, събират амброзия от цветята и романтичните залези, естествен афродизиак за тях са перата по шапките и изящните дамски кърпички, изпълняват прилежно възложената им роля да са WiFi рутери на всемирната благодат и екзалтация, имагинерните им вълни докарват до екзалтация всичко наоколо в радиус от пет метра, изострят дързостта и прозрението, сипят вълшебен прашец около себе си и видят ли чувствителна натура на произволен  подходящ емоционално настроен обект му дават Red Bull крила , без да се грижат за последствията. Излъчването им притъпява съпротивителните сили, подритва въображението, прониква до най – малките мускулчета , които управляват ръката, придават й неконтролиран творчески замах, хакерски блокират алгоритъма на човешкия мозък и пускат вирусни линкчета с надписи ‘Ти си Гений’ , „Ти си безразсъден идиот’ , ‘Нагараби я, но с реверанс и финес’ , ‘Подрънкай на китара и издрънкай някакъв сонет’ ... и какви ли не други галантни щуротии.

 

          Еееех, а беше време ... перата по шапките бяха в изобилие, покрай тях се въртяха шпаги и кринолини, носеха се странни слова, като ‘Госпожице’ , Мадам’ , М’сюе’, ‘Ще благоволите ли да изпием един английски чай’ ... Върховният ентертайнмънт беше в операта или на бала, комуникацията беше с напарфюмирани кърпички и писъмца, клюките бяха най – вълнуващите фалшиви новини, в модния и жизнен елит имаше достолепни недостъпни дами, промоутери и инфлуенсъри, лайфстайл гурута, душеприказчици на свитата си от войскари и напети ергени, както и свита от емоционално незрели въздишащи госпожици. Беше прекрасно. На Музите не им се налагаше да търсят дълго емоционалната храна за своята душа от всякакви хай_стайл обекти, те се опиваха от неочаквано събудената енергия, освободена от чувствителните обекти, търсещи премеждия и плът.

 

          Всичко обаче се измени с откриването на парната машина и аероплана ... за жалост. Хората се размързелявиха и започнаха да съкращават времето и пространството  на своите железни чудовища, после се появи телеграфът, телефона .. а телевизията и интернета ги закова по диваните на чаша бира и пуканки .. както и лиши Музите от естествения им хабитат, в дневния им порцион храна започнаха да се появяват всякакви заместители и Е – та, Техниката изсмука цялата човешка емоция от ефира, останаха само места за изразходване на мисловната енергия като стадиони и площадни паради, били те политически или гейски.

 

           Хм, целият този увод за тези прелестни създания се пръкна щот разглежданата от мене Муза беше вече съвсем изтощена от непотребност и от ужасната вселенска глупава самовлюбеност и самовеличаене. Хората се бяха превърнали в свои собствени аватари и ‘общуваха’ със себеподобните си през електронните си кутийки, а и там , в нета, всички бяха красиви и умни. И – Музите се изпокриха и бяха тържествено записани в Червената Книга като Изчезващ Вид, А и , на кого му трябваше Муза – модерното изкуство се прави с кофа боя и шпакла за грунта, единици минали през този етап стигаха до безплодно мъдруване и отчаяние поради липсата на вдъхновение ... Та думата ми беше за обекта на тази приказка – изтощената муза, която се казваше Муза. Така се случи, че след дълго търсене на.. оффф – писах до сега на какво ... та музата Муза изтощена влетя през една малка дупчица в гаража на Зиги, огледа подозрително неговата триколка ‘Смарт’, на която той много държеше и редовно бършеше с парцалче до блясък, огледа и другия съвършен безпорядък, предимно състоящ се от стари и нови саксии, торби с торове, стар ВЕФ, ски, бастун, шейна, гаечни ключове, чук и отвертка. Кашончета, пълни със спомени и други безпотребни щуковинки... Муза почти се разочарова, но в последния момент съзря ... ... ... ооооооооооооооооооо... четки, бои, рамки за картини, статив голям, статив среден. статив малък, скалпели и шпатулки за дълбаене и оформяне на скулпторщини, ,,, а по – нататък – шкаф на стената с навити на руло рисунки...

 

        О, йе, музата Муза си отдъхна, защото беше попаднала през малката дупка в малко неочаквано и много обещаващо място за творческа изява, предполагащо вълнуващи моменти на пиене на човешка екзалтация. Постоя безмълвна и бездвижна, попивайки и поглъщайки последните останали пари на екзалтация, витаели в това пространство, кръвното й се нормализира до нормалното си ниво, 

До тук – ‘Добре’ си каза музата Муза и започна да си търси гнезденце, където ‘на гюме’ щеше да чака и ‘стреля’ Зиги с емоциии и WiFi излъчването си. Помещението се оказа добре затворено и скрито от външния свят – идеално за симбиозата й с човека, когото ще направи Творец ( с главно Т ). Тя си избра едно сравнително недостъпно за паяците място и се сви на пашкулче в очакване. И ей тъй, преди да изпадне в хибернизация в очакване на дългоочаквания момент, полуотворените й очи попиваха масивния ‘трон’ в средата на помещението и статива разположен срещу него. Явно заспивайки от изтощение тя видя Зиги (без да го е виждала никога до сега) с широка (някога бяла) роба, цялата в цветни петна, държащ четката замислено, с развлечена червена връзка около врата и широкопола шапка ( ??? ... ! ), небръснат от седмица и гледащ с безизразен и безпомощен поглед моделката на трона... ръцете му бяха отпуснати надолу изпразнени от емоции и съдържание, пръстите му със сила удържаха четката, която безмилостно се насочваше към пода... когато изведнъж Зиги погледна нагоре, вероятно с идея да призове Всевишния , .... и ...  той я видя...   точно тогава един паяк реши да разгледа новата обитателка любопитно, Муза се стресна, прецени бързо, че е достатъчно паякозащитена, нави си часовника, свери го по местното емоционално време и настрои трешолда на алармата си в положение ‘HiAlert’ ...и се хиберни... заспа де

 

     Кво стана после... малиииии мани мани следва 

 

» следваща част...

© Пламен Всички права запазени

Мъчих го аз тоз айфон, смеех му се от време на време, потупвах го все едно жив е, а аз съм неандерталец. Ама то докат му свикна на туй, то си има разум свой и свое мнение! Пуля му се откак ми го подариха, вече три години ли стана, ей! Сега малко се разбираме повечко, ама още се караме...
В ателието ...
  1324  57 
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • И аз започнах, ама ме домързя да го завърша
  • 🤣🤣 Гедеоне кат те знам след 5 минути ще е тука творението ти 😆
  • Блу, май наистина трябваше да я натряскам тази Муза, щото стана много трагикомично 😥
  • Идея ти дадох, Гедеоне. Напише нещо, което уж е под влияние на натряскана Муза.
  • Ще има да чакаш, Зиги продължение. Пламен приспа музата. А пък колко трае сънят на една Муза, никой не знае. Пак добре, че не попадна в гаража, дето мъжете по комшийски се събират да пийнат. Покрай питиетата им сигурно щеше да забрави, че е Муза.
  • Вал, пръскай, пръскай, те и без тебе Музите се преквалифицират , днес ще доразкажа как и в кво
  • Ехааа, Пламене, ама много готино се е получило! Смях се с глас! 🤣🤣 Значи ще има продължение?
Предложения
: ??:??