МЪДРОСТТА НА ПЕПЕРУДИТЕ
В едно далечно царство през девет планини в десета, в години незаписани от никого, живеела една пеперуда. Никое божие създание не можело да се мери с нейната ненадмината красота. Крилата ù били с изящна форма и цветове по-ярки от тези на дъгата. И както казват „Преливали и сменяли си те местата при дръзката игра на светлината. Превръщало се горското зелено за миг в пурпурно червено.“ Пипалата ù били обсипани със златен прашец и когато летяла, оставяла след себе си искряща диря.
Никой не можел да отмести погледа си от нея, и хора, и животни изпадали в сладък унес при нейната появя. Разчуло се по цялата земя за нейната божествена красота и от всички страни заприиждали желаещи да я зърнат.
А тя, опиянена от всеобщия възторг, позирала в началото с часове. Оглеждала се в чуждите очи и с прочетеното в тях, хранела нарастващото си себелюбие. И така отминавали дните, слънцето изгрявало, божествена пеперуда прелитала от цвете на цвете, а всеки размах на крилата ù откъсва ...