Мъж
- вече съм на седем и мама ми уши черен брич - радост голяма!... На бегом обикалям цялото село, да ме видят колко сербез съм с тоя опнат брич… За мой късмет се смрачи, и никой не ме срещна, никой не ме видя, никой не ми каза: „Я-я-я, пък много са ти хубави гащите!...”
Кой е като мен! Досега, срам, не срам, признавам си го - ходех с пола, като женските, а с тоя брич съм си мъж!
На заранта баба рече:
- Събрала съм парички от яйцата за едни галошки!...
Хе-хе, най-сетне и аз като хорските деца ще имам галоши и няма да шляпам бос в калта… Вървя след баба и не мръдвам, хем нямам търпение да се изфукам с брича пред децата, хем гледам по-бързо да свърши къщната работа, та да вървим по-скоро на магазина…
Най-сетне тръгнахме!... Стигаме училището и кой знае защо, вместо да вървя по прашния път, забивам плътно покрай оградата, баш покрай бодливата тел. Що ми трябва, ама на, дяволът си няма работа... И както си подскачам, нещо ми хръцна в предната част на ходилото на десния крак!… Гледам, опип ...