Мъникът 3
Нощта беше тъмна и дъждовна. В този късен час никъде нямаше светлинка. Въпреки това Мъникът действаше спокойно и уверено. След като беше отключил гаражната врата, сега беше ред да се справи и с вратата, която водеше към втория етаж на къщата. Тя беше построена в началото на второто десетилетие на двадесетия век и всичко в нея беше красиво и масивно. Застанал пред еднокрилата дъбова врата с малко продълговато прозорче, Мъникът извади малък шперц и само след секунди вратата беше отключена безшумно. Когато влезе, пред него се появи леко извито наляво дървено стълбище, водещо към апартамента на бай Лальо, внук на достолепния търговец на гюлово масло Гюро Лалев.
Лальо Гюров беше навършил 82 години само преди няколко месеца. Беше в добро здраве и отлично съсътояние на духа. Обичаше хубавото кафе и красивите млади жени. Имаше много “ приятелки”, които често го посещаваха за по едно следобедно кафе. Сред тях преобладаваха служителки от централната пловдивска гара, която беше близо до ...