Мъртво и живо
–Дайте куфара, мадам...фрау...мисис...Ето, вижте, униформа, аз-носач, гара, стейшън, бе, мадам!
Ивана стискаше здраво дръжката на куфара и ситнеше напред към входа на Централна гара София. Пластмасовите колелца на натъпкания куфар тракаха и скърцаха по изпотрошените плочки. След гладките мадридски алеи сигурно се чудеха на коя планета са попаднали. „Трябва да издържите пътя до в къщи, милички!Да извозим подаръците и след това цял месец ще почивате, а aз ще шляпам „боса по асфалта“. По-точно-по това, което някога е било асфалт. Крачетата ми а свикнали с родния терен...“
„Професионалният“ носач, чиято униформа се състоеше от едно червено кепе с ярък надпис abbidas и синьо-черни татуировки по голите рамене, я следваше неотстъпно. Имаше няколко банкноти и монети в джоба си и нещо я подръпваше да му даде някоя, но страхът я буташе да не спира, докато не стигне по-осветения вход на фоайето. На летището и в радио таксито се чувствуваше спокойна, но тук...
Стисна по-здраво дръжка ...