НА ЧАША БИРА
Жената от съседната маса в кафенето вади шишенце с лекарства и отпива с чая си една таблетка. На лицето ù е изписано страдание и отчаяние. За съжаление, в живота на човека идват и такива мигове" - си помислих, докато я наблюдавам.
- Свободно ли е мястото? - спира до празния до мен стол непознат мъжага на моите години.
- Да. Заповядайте.
Ръцете му са изцапани с машинно масло, плувнал е в пот. Забелязва, че гледам ръцете му и ми рече:
- Имам днес много работа и яко се изцапах. Поправям един двигател. Скапах се - и погледът му иронично и пренебрежително попада върху снежнобялата ми риза.
- Моята не е като вашата - вметна той.
- А Вие откъде знаете моята каква е?
- Личи си по ризата. Всъщност, с какво се занимавате? - попита мъжагата.
Не бързам да отговоря, защото виждам на съседната маса влюбена двойка и мисълта ми се разпилява в две посоки. Очите на младежите блестят от щастие. До тях е жената с лекарството. Щастието и нещастието на две маси една до друга.
- Трудно е за обяс ...