5.04.2011 г., 23:06 ч.

На дъното на спокойствието 

  Проза » Фантастика и фентъзи
1336 0 2
3 мин за четене
Треперех от студ, слязла на прашното дъно на спокойствието, там, където събирах мислите си и сортирах ежедневни преживявания. Бях на място, изолирано от всякакво друго човешко присъствие. Кът, единствено само мой, в който таях изминалите си животи и профучалите решения на безкрайно много съдби. Ще ми се да можех да уловя онзи миг, за който дойдох. Моментът, в който тогава намерих баланса си и достигнах онази хармония, в която се чувствах щастлива. Свършех ли всичко това, щях да подредя пъзела на живота си, а това липсващо парченце бях загубила тук в забравените спомени за едни забравени обещания. Е, трябваше да побързам, за да можех да изплувам по-бързо обратно и да се върна при вас.
Ровех дълго из спомените, които бях грижливо прибрала в тайния скрин на доверието и се замислих за нещо съвсем случайно, случило се преди много много години. Отнякъде долитаха звуци от плачещо пиано, което може би напомняше за себе си и което може би се опитваше да заглуши шумът от течащи подземни води. Те ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светлана Тодорова Всички права запазени

Произведението е включено в:
  1595 
Предложения
: ??:??