Усещах сблъсъка от студената стомана и главата ми! Едва ли трябваше да мога да подреждам мислите си в правилен ред. Но успявах.
Казват, че смъртта идва по един и същи начин. Може би е дошъл моят момент. Защо точно сега? Откривайки любовта и смисъла ми занапред.
Още бе пресен споменът ми, когато ги видях по пътя. Усмивките им и начинът, по който се закачаха, говореше за дългогодишно приятелство. Основа за жертви, защита и силно уважение помежду им. Спогледаха се, когато ги подминах и весело подхвърлиха някоя шега по мой адрес.
,,Момчета.'' Помислих си аз. Въпреки че бяха малко по-големи от мен.
Единият с шоколадова кожа, черна коса и карамелов цвят на очите, чиято красота бе естествена. Можех да потъна в очите му. Даже оказа доста странно въздействие погледът му върху мен. Сърцето ми сякаш забави ход, а бузите ми пламнаха.
И другият със снежно бяла кожа, светла коса и стъклено син цвят на очите, които сякаш искаха да ме приковат под властта им. Красота, която можеше да убива.
Сетих се з ...