НА ПЕЙКАТА и след това...
разказ
… Малката двеста грамова бутилка с уиски вече привършваше. Мъжът, който пиеше, беше млад, около 30 годишен. Седеше на една пейка в есенния парк. Мобилният му телефон звънна и той тихо заговори. Имаше някаква мъка в гласа му. От лицето му се излъчваше тъга, а очите му бяха възпалени. Облеклото му беше прилично: черно, кожено яке, черни дънки и официални обувки. Уискито свърши. След малко на пейката седна втори човек. Двамата запалиха по цигара. Новодошлият подхвана разговора:
- Е, браточка, давай, казвай какво те мъчи?
- Мамка му, не мога да го разбера това момиче! Всъщност, защо да не мога?! Много добре го разбирам. Напълнило си е главата с някакви глупави мераци. Подвело се по акъла на някакъв шибан американец. Представяш ли си, запознали се в оная скапана дискотека, дето ходихме за последно. Оня изкарал една пачка с долари и малката веднага хлътнала, направо превъртяла. И днеска ми пише ес ем ес: „Валери да знаеш, ще трябва да се разделим. Срещнах дру ...