Работеше в офис на седми етаж. Току-що бяха пуснали парното, сградата отведнъж се стопли и дори стана задушно.
- Отвори прозореца, ще се издушим тука! – инструктира го с приповдигнат глас шефът. Той обичаше да дава инструкции, дори когато нямаше нужда или когато представляваха указания за изпълнение на естествени функции: „Затвори си устата!”, „Недей да носиш тая тоалетна хартия върху себе си в офиса!”, „Облекчавайте се тихо!” Идваше му отвътре да сочи посоката на вятъра или да дава път на реките.
Октомврийският въздух е влажен и остър. Голяма бетонова помпа бълва съдържанието си на залпове върху армираните основи на новата сграда отсреща. Когато я построят, вече няма да се вижда планината – ниска, но спокойна и красива като бедро на жена, полегнала да съблазнява.
Остана до отворения прозорец. Нека се проветри, нека усети волята на вятъра. Полетяха с него мислите му – там, в полите на планината, в къщата, която някога бе негова.
Използваше същите бетоновози, когато наливаше основите. И ...