Спряха за малко да се поразтъпчат. Слязоха от маздата. На едно бяло листче, скъсано на ръка и защипано с кабърче на дървото до първата къща, имаше син печат и подпис. Мъжът доближи и прочете на глас:
– Ще се спира водата.
– Как? Тук! Точно тук ли?
– Така пише. Няма страшно.
– Не ме е страх. Учудена съм. Тук навсякъде тече вода. Не видя ли чешмите?
Докато се изкачваха по стръмните планински завои, минаха покрай десетина стари чешми, иззидани грубо и малко накриво, но чучурите им – ту капят, ту текат, не спират, вода има, въпреки че е краят на юли. „Гората винаги крие влага в себе си – замисли се тя, – като очите е. А затъжи ли се наесен, руква от нея като из ведро.”
– Виж как са направени улиците – продължи на глас. – По средата има нещо като вада от заоблени камъни – потече ли силно водата, да се оттича надолу, към реката. А покрай оградите са сложили нещо като промазан балатум – да пази старините от ручеите. Водата тук е в изобилие. Какъв режим? Глупости.
Качиха се обратно в колата. П ...