- Скапани свине! Обаче здраво ме пребиха, да ти кажа, не мога да им го отрека. То не че и аз не им дадох повод де... Ама аре стига бе, т’ва вече беше прекалено! Тъпкано ще им го върна! ‘Ми, виж сега к’во...
Седя си аз и сърбам чай. Преди това си бях свил една цигара да имам, ама така и не я изпуших, преди да седна в едно заведение. Та, сядам, поръчвам си ментов чай и си вадя разните неща от джобовете, нали, стандартните глупости – табакера, запалка, такива работи... а, и тефтера и химикал. Поседях две-три минути, запалих си цигарата, пуснах си музика и започнах да пиша.
Ей, че бързам! Какъв съм такъв разказвач, та да пропусна да ти кажа за заведението. Някво такова никво изглежда отвън. Като погледнеш прозорците, виждаш само собственото си отражение, но ето с какво ме спечели, лично мен, от първия път – при правилните обстоятелства, чувството да седиш и да гледаш как хората навън бързат, колите фучат безмилостно, всички са си загубили акъла, препускат нанякъде, докато седиш надвесен на ...