23.08.2021 г., 7:48 ч.

Над бездната 

  Проза » Разкази
460 0 0
6 мин за четене

 

   

Над бездната

  

   Усещах самотата във всичките ѝ нюанси, въпреки че бях влюбена в двама души едновременно. Може би ще ви се стори скандално, аз също дълго време си мислех, че това е невъзможно, но при мене се оказа факт. Единият е умен, интелигентен и ме харесва. Готов е на всичко, за да поддържаме поне някакъв контакт от типа на разговори. А другият е много красив. Като казвам красив, въобще не се шегувам. Притежава оная красота, класическа красота, която се харесва на всички. Дори се чудя защо общува с мене, тъй като внимание явно не му липсва. А аз, както е казал поетът Хайне, като магаре между две купчини сено не помирисвам ни едно.

   В ония години бях на екскурзия в Боровец с ученици. Времето беше чудесно и не можехме да се нагледаме на красивата природа. През деня се изморихме много. Качихме се и на връх Ястребец с лифта и от кабинката се любувах на невероятната красота. Всичко беше в зелено и същевременно височината създаваше усещане за полет над бездната. На върха беше студено. Аз и колежката ми непрекъснато трябваше да наблюдаваме учениците. Макар и осми клас, всичко може да се очаква.

  На върха имаше още две групи – руска и немска, придружени от български екскурзоводи. Туристите от Германия и Русия, младежи на възраст от 20 до 30 г., не бяха много на брой. Моите ученици не учеха много по немски език, затова говореха оценките в дневника, но тук много бързо завързаха нови познанства за мое най-голямо учудване. Не говореха правилно немски, но се радваха на вниманието на чужденците.

   Запознах се с екскурзоводите на двете групи. Този на руската група беше висок, строен и много симпатичен, докато преводачът на немската група нямаше особена красота, но пък беше доста духовит, поддържаше интересен и непринуден разговор. Много скоро разбрах, че проявява интерес към мен. Само това ми трябваше и без друго не можех да преодолея усещането, че харесвам двама души, а то сега и трети. На връщане от върха отново над бездната преосмислях сериозно живота си и все не стигах до никъде – в главата ми се въртеше едно и също. Моята колежка нямаше такива проблеми. Тя се беше омъжила сполучливо и се радваше на спокоен семеен живот. Тогава бях млада, двадесет и седем годишна. Възраст, в която си мислиш, че животът е пред теб и всичко най-хубаво тепърва ти предстои.

   Забелязах момичето веднага, беше млада учителка. Чудно как е решила да помъкне тези ученици на екскурзия. Такава отговорност. Добре, че се занимавам само с пълнолетни, които сами се грижат за себе си. Групата ми / немци / не беше голяма. Направи ми впечатление слабата ѝ фигура и изразителното ѝ лице с много красиви големи очи. Придружаваше я още една жена / вероятно нейна колежка /. Учениците веднага установиха контакт с немците, така че запознаването ми с нея беше неизбежно. Аз и Евгени, колегата на руската група, най-после се запознахме с двете учителки. Евгени беше красавец, а аз се надявах да направя впечатление най-вече с остроумието и духовитостта си. Момичето беше обсебено само от вниманието си към учениците, затова разговорът беше банален – кой от къде е и за колко време са на Боровец. Оказа се, че са само за една вечер.

   Гледката от връх Ястребец е поразителна, но си беше студено и аз забелязах, че двете учителки имат желание да се връщат. Получи се така, че след като настаниха учениците в кабинките и колежката ѝ тръгна с първите, Ана, така се казваше тя, трябваше да пътува с нас. Разговорът се оживи и се разбрахме на вечеря да бъдем на една маса в ресторанта.

   Началото на вечерята беше в 19 часа и честно казано нямах търпение да я видя отново. Какво пък от случайните неща може да се случи нещо много хубаво.

   Те бяха подранили в ресторанта. Ана беше запазила маса с четири места. Както се очакваше, учениците седнаха с моята група. Вечерята беше хубава, музиката приятна и времето минаваше неусетно. Но в 11часа трябваше да напуснем заведението, ресторантът затваряше.

   Ана провери учениците си по стаите им, пожела ни лека нощ и с колежката си се отправиха към тяхната стая. Не ми се спеши и реших да поседя при администраторката на приказки. Оказа се, че някои от нейните ученички са си уговорили среща с моите младежи и се канеха да ходят на бар в съседния хотел. За мене нямаше проблем. Моите хора са пълнолетни, но ученичките… Реших да съобщя на Ана, за да вземе някакви мерки. Услугата беше голяма, всичко можеше да се случи.

   Колежката ми вече спеше, а аз още се въртях и не можех да заспя, когато на вратата се почука. Неохотно станах, беше Явор, екскурзоводът на немците. Разтревожен ми съобщи за намерението на моите ученички, и то точно когато се канеха да излезнат от хотела. Успях да предотвратя и да ги прибера по стаите. Но проблемът не беше решен. На всеки десет минути някоя от вратите в коридора се отваряше, за да проверят дали съм се прибрала в стаята си. Часът беше дванадесет, спеше ми се, но нямаше какво да се прави, седнах и аз при администраторката. Оказах се в ролята на пазач.

   Наслушах се на вицове. Явор и администраторката разказваха, без да спират.

   Чак в три часа се прибрах в стаята си, заричайки се да не ходя с ученици на екскурзия. Явор поиска да се видим след две седмици в София, но аз учтиво отказах. Може и да съм сбъркала, но не можеше да ме впечатли. Такъв е животът – търсят те, но ти търсиш друг.

   Повече с учителки няма да се занимавам. Не прояви към мене никакъв интерес, но може да е за добре. Учителките са все с характер, а и аз съм такъв, трудно бихме се разбирали.

   На другата вечер бях вкъщи, а учениците по домовете си. Екскурзията мина хубаво, като изключим висенето ми в коридора на хотела. Вечерта, въпреки умората, не можех да заспя. Струваше ми се, че съм в лифта отново над бездната…

                                                                                                     Мария Мустакерска

   

  

 

 

 

  

 

 

 

 

© Maria Mustakerska Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??