В местния седмичник на малък крайморски град съобщението беше кратко: „Вчера от нашия музей е открадната  нефритена  фигурка наречена „Раждащата богиня - майка".  Датирана е на 8000 години, късен неолит. Ако някой знае нещо по случая да се обади в полицията". Приложена е снимка.

Беше неделя. Ира около трийсетгодишна,  дребна и слаба, все още по пижама, остави вестника и погледна към мъжа си, който в този момент влизаше в стаята. Беше му направила кафе и го чакаше да се събуди.

- Добро утро,  как си? - попита Жоро и я целуна - нещо ново?

Беше нормален на ръст с едва набола брада по лицето. Седна и запали цигара.

- Бай Кольо от долния етаж е засадил в градинката пред блока цветя, видя ли ги - изчурулика жена му.

- Да - той се усмихна.

-  Откраднали са нефритена фигурка от музея.

- А,  да, чух това от колегите… говореха на работата…

- Но как е възможно… нали вашата фирма охранява музея? - кафявите очи  на Ира го погледнаха въпросително.

- Станало е през нощта  когато не съм бил на смяна, разбили са защитата на охранителната система. Полицията се занимава със случая.

- Ценна  e… - замислено каза Ира - доколкото знам нефритът е ценен минерал и има лечебни свойства. Много народи са го използвали.

- И в Китай е познат. И досега е почитан там.

- Май те първи в древността правят фигурки от нефрит - Ира си спомни, че е чела нещо.

- Грешиш, на територията на днешна България древна цивилизация е обработвала нефрит хиляда години по-рано. Според учените това е станало през седмото хилядолетие пр.Хр… Има още един амулет също като откраднатия, открит е  в село Оходен, Врачанско, също от шесто хилядолетие преди новата ера. Те са уникални за страната. И разбира се,  те са безценни.

Ира го слушаше влюбено. Жоро отпи от кафето и продължи.

- Ани от музея ми разказа за амулета  когато ходих да разгледам експозицията. Той е на Великата богиня - майка, а тя е върховно божество, символ на плодородието и всичко изначално…тя е всичко…, вярвало се е, че амулета помага на жени да заченат и да родят.

- И нищо друго не е откраднал…- каза жена му - трябва да направиш нещо с вратата на това мазе, че веднъж вече ни обраха.

- Да, естествено, отивам да си взема душ, после ще отида, ще сложа желязна врата…само аз ходя в това мазе.

Мина цял месец откакто беше откраднат амулета. Полицията нямаше заподозрян. Ира и Жоро живееха обикновения си живот. Ходеха на работа, а през почивките бяха щастливи да са заедно.

- Днес, казах ли ти, че те обичам? - Ира едва отворила сънени очи попита лежащия до нея  Жоро.

- И аз, мишле - отговори съпруга й и я целуна.

Утрото обещаваше да е хубаво. Ира стана и отиде да си оправи тоалета.  Изведнъж до ушите на Жоро достигна вик. Ира излезе от банята, не беше на себе си, държеше в ръцете си тест за бременност.

- Бременна съм- не спираше да повтаря тя- не мога да повярвам…седем години чакаме този момент - заплака, а от очите й капеха радостни сълзи - какво ли не опитахме…

Жоро я придърпа до себе си и я прегърна. Беше щастлив, успя да отрони само едно : „Благодаря, майко…" Така прегърнати мълчаливо стояха дълго време…

Жоро взе една свещ и малко пресни плодове и заслиза към мазето. Мислеше си „…време е да те върна в музея…" По стълбите срещна бай Кольо.

- Комши, отивай бързо долу, че пак са ни обрали тази нощ - каза съседа.

Жоро се затича и влезе в мазето. Вратата зееше разбита, вътре беше пълен безпорядък.
„Не"- крещеше мислено той. Спусна се към един от рафтовете,  на който от един месец насам беше направил своеобразен олтар и всеки ден палеше свещ и принасяше дарове на нефритената богиня  - майка.

Но нея я нямаше.  Беше открадната.