Вървях по улицата със приведена глава. Сърцето ми носеше тежък товар. Безизходицата, в която се намирах, ме доведе до грешни постъпки и решения. Приех да убия човек само и само заради парите. Тази мръсна и толкова нужна част от живота ни. Детето ми се нуждаеше от трансплантация на костен мозък. Ако съвпадаше моят с неговия, бих дал и последната капчица, която съществуваше в тялото ми, но за жалост не отговаряше. Чакаше се дълго, за да откриеш точния донор. До тогава крехкото тяло на сина ми можеше и да не издържи.
С пари се купуваше всичко и така стигнах до грешното решение, че може би съм способен да убия човек. Бях шансът им да се отърват от него. Личност, която не знаеше какво е липса в живота. Имаше всичко, което аз не исках да имам. Единственото за мен бе здравето на детето ми.
Преследвах мишената си ден и нощ, докато разуча и най-малките подробности от живота му. Оказа се, че в действителност беше човек, който заслужаваше смъртта. Доста хора си бяха изпатили от постъпките му, но ...