Ма, нагли станаха тия ора, ей… Таман си спим с моя Мето… Бе, отде ще го знаеш – оня ден го прибрах, да изкараме месец – два, па ще видя… Нема да се женя, ма жена… За кво ми е? Сега ме водят самотна майка, макар че вече съм дърта… Баба съм, я… Ударих четирийсет, имам двама внука, единият май ще се жени…
А, не знам… И той май не знае… Доведе една – аз имената им не помня. Сега май надува корема…
Що да правим сватба? Мето с апапите ще набара някоя вила, ще докарат и овца, ще съберем махалата…
Ква сватба? Това ще е сватбата… Момата – бе, как се казваше тая… Както и да е… Няма да подписва нищо. Щото сметка немаме…
Ще я водят самотна майка и нея, помощи ще й дават – да има внукът пари за харчлък…
А, и аз съм самотна. Изтърсакът го записахме в първи клас, дават ядене, може и да спи у стаята. Даскалицата много бърборела, ама той свикнал и си дреме.
Нема забележки, само бележки. Щото у школото са малко децата, чак от селата записват разни. Иначе…
А, тия лошите ли… Ми, прибрали оная вечер на Мет ...