Светлините... прожекторите... хилядите фенове, които крещяха от еуфория, само и само той да продължава все така. Сърцето му тупкаше все така, а вълнението му избиваше на ситни капчици пот, стичащи се по челото и по обливаха цялото му пулсиращо същество. Yeaaaaaaah, I got to break free... – едвам пееше, забравил от цялата тази необорима емоция, принесена от сценичният пушек с аромат на лек парфюм и виковете на хилядите фенове. Да, сега неговата мечта се сбъдна, той беше там и.. беше звездата. В същият момент цялата тази действителност започна да избледнява и всичко се обви в черна картина, която се превърна в тъмни сенки на съзнанието му. Той отвори очи и направи горчива усмивка – сега микрофонът отново стана мокрият парцал, сцената – ресторантската кухня и вместо публика, пред него бяха сега готварските печки, заедно с всички тенджери, тигани, ножове и прочие..
Еех... – Гого направи горчива усмивка и въздъхна тежко.. – то ярко като сън..
И поклащайки тъжно глава продължи да мие кухненс ...