НАЙ-ДОБРИЯТ ЧОВЕК
Цяла нощ Ламби се въртя в леглото, без да заспи. И числа брои, и пердето дръпна, да затули малкото правоъгълниче светлина от прозореца, и будилника занесе в другата стая да не цъка, но напразно. Откакто съседът изпотъпка посева в градината му, трета нощ вече го мъчеше безсъние. Всичко започна след онзи хубав пролетен дъждец, след който отново пекна топлото слънчице, птичките запяха и наедряха пъпките по клоните на овошките. Между буците щръкнаха любопитно върховете на треви и буренаци. Ръцете на Ламби го засърбяха за работа и той не се стърпя, излезе да сее. Съседът Илия го видя, почеса обраслия си врат и изсумтя - навярно не беше си доспал, не беше се избистрила размътената му от снощното пиене глава. Изглежда го доядя, че му напомнят, че е време за работа, затова иронично подвикна:
- Хей, комшо, не е ли рано за посев?
- Според мен не е.
- После да не съжаляваш.
Ламби не отговори, продължи работата си. Лехите му бяха поникнали, когато Илия се залови да разорава втвър ...