Тя беше сред малкото успели жени в този мъжки свят, в който се беше озовала. На пръв поглед имаше всичко - увереност, дързък и пленителен поглед, сила да посреща всяка трудност и да я превръща в малко и увлекателно предизвикателство... Мъжете се опитваха да си спечелят одобрителен поглед със засукани реплики, показност или просто с лишени от оригиналност реплики като: „Елена, май си заслужи да те почерпя едно питие”. Тя не беше такава - не търсеше мъжкото внимание, нито пък се нуждаеше от поощрението на околните. Накратко казано - една истински успяла и силна жена.
Въпреки всичко обаче сякаш един последен щрих от тази великолепна картина все още липсваше... Всеки, който получеше шанса да опознае Елена, съвсем скоро разбираше, че тя не беше този напълно доволен от съдбата си човек, който би трябвало. В очите й липсваше онзи блясък, който е характерен за всеки, който вярва в красотата на живота. Може би тя беше загубила увереността си в щастливия край и в бляскавите приказки за чудесата, ...