Маниак, ненормалник, зажаднял за плът. Повечето ме наричаха така щом зърнеха моите произведения. Голотата не им понасяше. Те бяха свикнали да гледат през призми и маски и не обичаха да поглеждат нещата естетически - очи в очи. Може би ги беше страх, не какво ще открият в творбите, а в самите тях. Моите произведения бяха за ценителите на плътта, но не зажаднелите за нея, а за тези, които я бяха опознали и разбрали желанията и.
Повечето хора не можеха да разберат за какво се опитвам да им кажа. Оставах неразбран за тях и поради тази причина ме мислеха за смахнат. Не ставаше дума само за голотата, или поне не физическата. Аз говорех за комплекс тяло- душа, плът- плът. Опознавайки плътта, опознаваме желанията и духа, не само собствените, но и на човека, чието тяло докосва нашето. Тялото е като магнит. Допира на плътта в чужда е като наркотик. Сливането на две тела дава шанс за сливане и на мисълта. Дали пък хората имаха известно право! Пристрастяване... Най-сладката патология!
Беше вторник. Тогава я видях за първи път. Беше 07,00ч., тъмно и мрачно. Имах упражнение по анатомия и чаках автобуса. Стоях на спирката обкръжен от празни тела, оставили душите си в леглата. Уча медицина! Запознат съм с всеки сантиметър от човешкото тяло и мисля, че съм изучил всичките му особености, а също така и желанията на живото тяло. Ето я и нея. Идва на спирката и поглежда таблото. 5 минути докато рейса пристигне. Тъкмо щеше да се разсъни от сутрешните температури. Щом я зърнах привлече всяка моя клетка към нея. Излъчваше увереност, класа и страст. Долових парфюма ѝ. Миришеше на моето тяло. Погледах я в момента, в който тя също се беше обърнала към мен, явно дочула мислите ми. Изведнъж осъзнах, че съм прехапал долната си устна. Не бях забелязал, защото беше изтръпнала от студа, но в този момент долових тънката алена струя да руква. Усещах тялото ѝ до моето. Всяка клетка улавяше присъствието и и как докосва устните ми, лишавайки ги от алената течност. След миг се отърсих, но виденията нахлуха в главата ми отново и отново, и не можех да се отърся. Бях запленен от излъчването на това момиче толкова, колкото ако до мен беше застанала Мерилин Монро.
Междувременно мириса на парфюма се засили и аз осъзнах, че е застанала пред мен с вперени очи към алената струйка, която все още беше на устната ми. Усмихна се! Въпреки студа всичко в мен вече кипеше. Тялото ми искаше нещо силно и беше готово да го получи стига само и нейното да копнее за същото. Погледнах я в очите и веднага ги разбрах. Диагнозата ѝ беше същата като моята. Беше подушила моя парфюм. Миришех на нейното тяло. миришех на нейните мисли. Затворих очи!
Тя не само опозна тялото ми. Тя се превърна в анатом на душата ми и лекарство за болките ѝ.
Следва продължение...
© Никола Станиславов Всички права запазени