- Луната е най-ярката звезда на небето - каза тя и се завъртя с широка усмивка на лицето.
Луната огряваше невероятно бялата ù кожа, устните ù блестяха от гланца, а ръцете ù бяха широко разтворени така, сякаш ще прегърне цялото нощно небе. Роклята ù започна да се повдига от въртенето и правеше невероятни вълнообразни движения. Косата ù я следваше с тези невероятни руси къдрици.
Щом спря своето въртене, роклята ù спря своя танц на вълните, косата ù падна нежно на раменете ù, а устните и кожата все така сияеха на луната светлина.
- Луната не е звезда - казах след дълъг размисъл.
Не исках да я разочаровам, но това, което казваше, беше много глупаво.
- Какви ги говориш?! - ядосано каза тя. - Луната е най-ярката звезда на нощното небе, почти през цялото време.
Щом заговори за Луната си, отново лицето ù засия. Колко бързо сменяше настроенията си.
- А ти какви ги говориш?! - едва ли не с подигравка казах аз - Луната не е звезда. Тя е спътник на Земята и нищо повече. Тя дори не свети сама. Отра ...