Здравей, ангел мой. Днес ти пиша, за да ти благодаря. За да кажа искрено, че те обичам. За да ти споделя колко благодарна съм за всичко, което се случва.
Ти се появи в живота ми ненадейно. Не очаквах нищо от теб. Дори не вярвах в теб. Влюбих се в теб истински, най-истински... така, както не се бях влюбвала. Живеех за теб, радвам се за теб, страдах заради теб... Всичко около мен беше свързано с теб. Когато лягах, когато ставах... все мисълта за теб ме преследваше. Сънувах сънища с теб. Все говорех за теб. Когато започна малко по
малко да ме нараняваш, аз продължавах да се надявам, че нещата ще се оправят. Рисувах надежди, рисувах мечти. Съзнанието ми бе изпълнено с мисли, летящи към теб. Питах себе си какво става, отговор нямах. Питах теб какво става... а от твоята уста всичко звучеше сякаш проблем няма. Имаше... Не обичам когато някои се страхува да каже какво изпитва. За жалост ти се
оказа от тези хора. Нараняваше ме с всяко свое действие, а аз търпях. Търпях много. Давах ти нови и но ...