11.08.2019 г., 0:54 ч.
Наказание
765
1
0
Има ли по-лошо наказание от това да помниш? Не мисля!
Най-трудното нещо, което остава от една любов, раздяла, рана.. е споменът.
Така сме наказвани ние, онези които не загърбват с лека ръка хората, които се борят до момента, в който видат че няма надежда.
И аз така се борих до край за една любов, изплаках сълзите си, нараних сърцето си.. И наказанието също остана за мен - да помня.
Съзнанието не е компютър за да изтриеш съдържанието в папката...
И така отново и отново, като бумеранг храня наранената си душа с някой друг спомен, разбитото си сърце - с някоя напразна надежда..
Най-трудното нещо, което остава от една любов, раздяла, рана.. е споменът.
Така сме наказвани ние, онези които не загърбват с лека ръка хората, които се борят до момента, в който видат че няма надежда.
И аз така се борих до край за една любов, изплаках сълзите си, нараних сърцето си.. И наказанието също остана за мен - да помня.
Съзнанието не е компютър за да изтриеш съдържанието в папката...
И така отново и отново, като бумеранг храня наранената си душа с някой друг спомен, разбитото си сърце - с някоя напразна надежда..
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Нелина Чаушева Всички права запазени
Предложения
-
-
Вървях след богомолците, без багаж, без представа къде точно отиват, без дори да имам свещ в ръката ...
-
– Ей, ти, с бялата шапка, от кога си тук, не съм те виждал, нова ли си? Жена на средна възраст разро...
-
Вече ме опозна, нали? Видя какъв съм и колко струвам. Разбра как действам, когато съм ранен... Само ...
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
