Някаква кола се опитваше да изпревари дългата колона. Шофьорът примигваше с фарове и надуваше клаксона. Зара бе крайно възмутена, но нямаше какво друго да направи, освен да натисне спирачката. Онзи се опитваше да се вклини пред един камион, но като че ли закъсняваше. Дистанцията бързо намаляваше. Стресната, Зара отби вдясно, за да избегне челния удар. Не успя защото малката мазда на безразсъдния шофьор поднесе. Сетивата ѝ угаснаха сред грохот на мачкащи се ламарини и настана мрак.
По едно време Зара се свести и погледна над издутата въздушна възглавница. Предницата на опела ѝ бе размазана до неузнаваемост, а в купето нищо не бе на предишното си място. Воланът се би извил настрани и притискаше гърдите ѝ. Зара се надигна още малко и видя лицето на човека, причинил катастрофата. Беше руса жена на не повече от трийсет години с обло лице с едва забележими скули. Въртеше уплашено очи и фъфлеше нещо, докато притискаше немощно с длан долната си челюст. После се опита да се извърне назад, но не ...