Наказанието
Тя влезе с почти танцова стъпка, после го видя и се намръщи. Логично – след десет години един до друг – дори в леглото… А и преди това често се виждаха. Още в трети клас той се зазяпа по дребното първолаче с двете плитчици, после редовно й носеше чантата до тях, мислеше за нея, докато се прибираше на другия край на града, пишеше й домашните, решаваше задачи, ако можеше – беше готов дори на гредата в часа по физкултура да подскача…
В трети курс беше обнадежден от записването й именно във факултета, където той учеше. После стана така, че тя започна работа във фирмата им. И след известно разминаване за период от половин година – тя се омъжи и разведе набързо за някакъв, се събраха. Както каза оная жена в гражданското – докато смъртта ги раздели…
- Скъпа, обядът е готов отдавна…
- Не искам да ям!
- Но как? Един часът минава, трябва да си прегладняла…
- Казах ти – не искам да ям! И стига си се правил на загрижен за мен! Отдавна го забелязах – нещо ни разделя…
- Но как… Ние…
- Няма „ние“! Ти си гледаш интересите, имаш си свои неща, не се вълнуваш за мен…
- Ама как така… Ето – прибрах се по-рано, направих ядене, чакам те… И виждаш – разтревожен съм, напоследък не искаш да обядваш, нещо те мъчи…
- Стига!
Той замълча, разбира се. Не искаше да я тревожи. И без това стои гладна цял ден, в променливо настроение е, избухлива…
Тя го погледна. Така му се пада на тоя. Нека страда наказан от тревога по нея. А тя… Защо да се тревожи за него? Мъже много, тоя е едва петият й… И не я обича, разбира се. Не, че тя… Ама нека той да страда…
Забърза се към тоалетната. Ден като ден, обаче в стомаха й шумяха двете бири и порциятакаргофки със сирене. Просто реши малко да промени мезето – не класическите панирани кашкавалчета, дори не нежната шопска салата. А бирите можеше да са три поне, ако не беше се сетила, че все пак трябва да се прибира. И си тръгна, недослушала разказа на приятелката си за третия й развод. Успя само да чуе как оная изрусена кобра била засякла в кафенето приличен мъж, плащащ с банкнота от петдесет лева. Върви им на приятелките…
Бутна вратата на тоалетната. Сега… Като изхвърчи оная бира… И малкото двойно коняче в авангарда…
Да можеше и оня мухльо да излети така…Хубав апартамент щеше да й остави… А, и блед споменза кошмарите след среща в клуба на парясниците…
Успокои мислите си. Имаше по-важни дела от някакъв си бъдещ развод…
Малко коментари - https://genekinfoblog.wordpress.com/
© Георги Коновски Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря, Ивита!
-
Не го е срам: Да не свирне на тайфата и да поеме към стадиона, ами...Обяд!
Или пък за риба- каракудите и уклеите кълват на поразия и обещават риболовния сезон да е повече от добър.
Поздрав, Георги! -
Благодаря, Миночка, Антоанета, Пепи, Иване!
Кой е по-умен? Който прибере апартамента, децата и издръжката.... -
Наистина светът е шарен и разкрепостен!
-
Като чета такива творения един въпрос ме тормози: жените ли сме по-умни или мъжете сте по-глупави?
-
Мъжемелачка. Заради такива жени сме заклеймени като най-голямото зло...
-
Виж само какъв е живота, едни хора не могат по веднъж, да се разведат, а други три, четири пъти! Шарен свят! Хареса ми, Георги!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
