- ...Чукаш ли, чукаш ли, бай Раде? – ми вика една лъчезарна принцеса, скачайки пъргаво от гърба на Пегаса. Те тези красиви и еманципирани принцеси все пишат стихове и яздят Пегаси, особено с навлизането на интернет и триумфа на сексуалната революция.
Гледам го нейния Пегас – мамка му, то си е обикновена кранта, но нали ми е такъв занаятът трябва да обслужа съвестно клиентката.
- Чукам, чукам, Ваше сиятелство – мърморя аз без особен ентусиазъм и запрятам ръкави – какви да са подковите – златни или сребърни?
- Ми бих предпочела от платина или в краен случай диамантени, защото моят Пегас е много буен и все си хвърля подковите из камънаците на тия галактики. Пък и аз – нали съм си млада и красива – все препускам през небесата в първите редици – не мога да ползвам демодиран аксесоар.
Бах мааму, сега я втасахме, ега ти резила; на свършване ми са платинените подкови. Те литературните принцеси все на благородни метали налитат; чудя се как ще я караме с тоя занаят; викам му на чирачето:
- Бягай ...