Лара седеше на произволна пейка в парка. Четеше някаква книга, в чийто смисъл не вникваше. Беше поредният любовен роман, а кой намира смисъл в такива. Те са развлекателни, разтоварващи книги. Може би са писани точно за това – да не намираме смисъла в тях, мислеше си Лара. Погледна надалеч, взря се в дърветата. Главата и умът ù бяха освободени от всякакви мисли.
Лара беше жена на не повече от 30 години, завършила висшето си образование като юрист, работеше в окръжния съд на града, в който живееше. Всъщност длъжността ù се отразяваше добре материално. Обаче едното за сметка на другото – материално добре, но не и в личен (любовен) план. Животът ù се беше случил на бързи обороти, не усети как завърши гимназията, как вече не беше малкото момиче на татко, минаха годините и в университета, издигаше се в професията си. Но не същото се случваше и с личния ù живот. Интимният ù по-точно. Дали заради консервативното мислене на родителите ù, или самата тя беше плаха, не можеше да разбере, но все ощ ...