5.08.2010 г., 16:36 ч.

Напречен разрез на българския социален реализъм 

  Проза » Разкази
1321 0 3
2 мин за четене
- Като я гледам тая, кълве на мускули, а бате?!
- Аз като я гледам кълве на кинти, братле.
- Па, да свирна, а?
- И да свирнеш – вятър, глей как тока, нема да мъцне.
Виктор се нацупи като малко дете, извади кутия омачкани цигари и запали.
- К’во ста’а, адаш? – попита събеседникът му и проточи тлъста слюнка между краката си…
Двамата млади мъже бяха седнали на незавършения четвърти етаж на строежа, клатеха си безделно краката и се шляпаха по гърбовете, когато досадните насекоми ги лазеха по голата загоряла кожа.
- Глей я, бате, мацка та дрънка… с тебе никога нема да имам такава жена.
Адаша се нацупи, увеличи радиото и затактува с пета по прясната мазилка.
„Офф, знам, че ме кльопат, седят си горе, пушат цигари без бандерол, клатят си краката и ми се точат”. Така си мислеше Сончето, докато прехвърляше дъвката си от едната буза в другата, устните й оставаха леко отворени, за да може още по-отчетливо да се чува досадното мляскане. Сончето е 21-годишно, русоляво и отворено девойче. Живее в гра ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгения Илиева Всички права запазени

Предложения
: ??:??