elenasim1 (Елeна)
178 6571
3.08.2011 г., 19:51 ч.

Напред 

  Проза » Разкази
2209 0 23
2 мин за четене

Предизвиквах завист и едновременно възбуда. Изваждах тъмната страна в хората. Присъстваше и възмущението, но в редките ситуации на по-зрелите, които по случайност, объркани са влезли в клуба.

Музиката изпълваше съзнанието ми и аз ù се отдадох изцяло.

Това беше последният танц, който щях да изживея.

Дрехите ми бавно се спускаха на подиума. Разголвах не само тялото си, а и бедната душа, изваждайки я на показ от черупката ù. Не исках да виждам нищо друго освен плика с парите и билета ми за най-отдалеченото място от тази разпадаща се ограбена страна. Никой нямаше да ми липсва. Знаех, че и на никой нямаше да липсвам. Освен може би на този.

Повече от три месеца идваше и ме наблюдаваше с една странна искра в очите си. Изпитвах срам, когато задържаше погледа си върху мен. Нямаше обвинения и възбуда, нито омраза. Погледът му бе изпълнен със закрила и топлота или може би си въобразявах. Сигурно беше поредното милионерско дете, готово за поредната си бройка. Нямах нужда нито от парите му, нито от закрилата му.

Последната нота завърши и аз бях свободна. Бъдещето ми ще се изчисти от всичката тази сган и аз ще съм човекът, за когото съм си мечтала.

Прикрих се и напуснах подиума. Собственикът ме гледаше похитително с надеждата, че все още може да ме задържи. Всички си мислеха, че след като се забъркаш, няма измъкване, но аз бях открила начина. Освен ако не бяха решили да ме убият.

Прибрах парите на сигурно и се измъкнах, тичайки към моето спасение.

По пътя усещах напрежение. Сякаш някой ме следваше. Извръщах глава, но тъмната уличка беше празна.

Пристигнах в мизерната си квартира и отключих разпадащата се брава. Наемът беше ужасно висок за условията, които се предлагаха. Колкото и да се опитвах да я поддържам, все мизерна си оставаше. Взех куфара си и повиках такси. Имах около час, но предпочитах да изчакам на летището.

Слизайки от таксито, някой ме докосна за ръката. Настръхнах. От дете бях сама и знаех, че никой няма да дойде да ме изпрати. Обърнах се и се срещах с топлите очи на момчето от клуба. Сигурно ме беше проследил. Каквото и да искаше от мен, щях да му го дам, стига да ме пуснеше към моята свобода.

- Искам те! - каза той с глас, който човъркаше нещо вътре в мен.

- Ако ти стигат тридесет минути, ще ме имаш. Ако ли не... Сбогом!

Никога досега не съм стигала толкова низко. Лесна бях в очите на всички, но през живота си имах само една-единствена разочароваща връзка. За това момче можех да променя разбиранията си, само за да променя този закрилнически поглед. Не исках закрилата на никого.

Издърпах го настрана и му се отдадох изцяло. Преживяване, което само веднъж можеше да се почувства.

След това се качих в самолета и гледах напред, там, където беше моята свобода. Нямаше за какво да извръщам главата си назад. Бях взела всичко със себе си...

© Елeна Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??