Всички бързаха в огромната представителна сграда. Носеха папки и чанти, жените – повечето с вързани коси, елегантни, но делови, мъжете – изпънати, слаби и лъснати като фатмаци, сновяха важно и с паунски маниер разпространяваха наоколо своето парфюмирано самочувствие.
Климатиците работеха и отнасяха лошата миризма.
А сградата – просторна, светла, не приличаше на кошер. Навсякъде прозорци към небето, към слънцето, към света. Всичко тук бе така ергономично, че да ти са прииска да си търтей или нещо подобно, за да можеш да живееш и да мързелуваш в тази обстановка, докато пърхаш из коридорите.
В една зала, подходяща и за голф, председателят на някаква важна комисия се изсекна убедително и бавно каза:
– В България е налице напредък.
Зажужа цялата комисионна страст, раздвижи се като Търтеево сборище. Състоеше се тази комисия от 28 пчели, повечето с поли независимо от пола си.
– Към пропастта ли? – запита пчелата до него.
– Имате предвид припадък, а не напредък? – обади се друга.
– Коя Българи ...