29 мин за четене
С нея Съдбата буквално ни... сблъска. Удари? Зашамари? Уби?!...
Какво, всъщност, искаше да ни подскаже с онзи як удар до онова готино кафе в стил винтидж?! Че и двамата обожаваме кафе или... Със сигурност е „или - то“, защото за първото става ясно по - нататък...
Преди повече от две седмици, като по график, излязох сутринта да бягам в близкия удобен парк. Беше хубав и сух ден за напредналата есен. Облечен бях в любимия си светлосив анцуг, който си подарих наскоро, специално за тренировки. Връщах се от поредната сутрешна загрявка, когато изведнъж рязко се отвори вратата на въпросното заведение. В този момент се бях загледал в телефона си, сменяйки песента с друга. И понеже бе рано и нямаше много хора, изобщо не следях евентуални такива. И... БАМ! Усещам как тялото ми се опитва да отнесе нечие друго, което се радва на спокойствие и равновесие в този миг. В първите секунди чувам около себе си момичешки смях и виждам двете момичета с жертвата, която „искам“ да погубя. Стъписвам се, бързо п ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация
Това е последният ми разказ от общо двата до сега публикувани. Една по - различна картина от предходните и лека история. С нея Ви пожелавам весели празници и на първо място - здраве!
Започваме с по - трудните теми през 2018, когато най - вероятно още с първия ми къс разказ ще Ви покажа резюмето на плануваната полюсна история, която ще излиза на части!
Приятно четене!
https://www.youtube.com/watch?v=R_Xyk07QqfY