Н А Ш Е С Е Л О
ЧАСТ ПЪРВА
Нещо се случи с нашето село. По-точно, не с наше село, а с останалата част от света около нашето село.
Една сутрин, в началото на есента на втората година от третия милениум, точно бяха вече захватали* да режат главите на ония ракети, и опнак - наше село целото, с реката, гората, нивите, мандрата и кошарите за овцете бе заобиколено от нищото. Навсякъде околовръз наше село где и да погледнеш, нищо не се види, защото само нищо има. А ако речеш да пристъпиш в нищото, без да си привързан с канап или някоя друга връвчица, направо се загубваш в това нищо и бродиш сляп като някой скитник безцелно.
То, нашето село, не е от големите, но все пак останаме в него, я има, я нема стотина съселяни след големия демократичен взрив. Намира се то до брега на една тиха река, като кръчмата, църквата и училището на мегдана го разделят на горна и долна маала.
Ама за друго ми е думата. Вчера, петък, големците от наше село биха поканени на някакъв си демократичен празник от големите ...