Падат листата на отминалите дни, както падат последните капки дъжд от нашата любов. Остана само облак тъга над нас... и вали този черен дъжд, грозен дъжд, отровен дъжд, приличащ на последните ни моменти заедно, на последните думи, които казахме, на последните погледи, които си разменихме, на последните чувства, които изпитахме...
Красива беше любовта и тъй грозна раздялата!
Край без болка нямало... но ние не я усетихме, нищо отпреди не носим в себе си, сами го убихме, не ни трябваше... колко жалко! Милите думи бяха обиди, любовта - студен навик. Нанесохме рани и не ги излекувахме. Нанесохме нови... и дойде краят! Тъй неочакван, внезапен, но безболезнен... или може би ни болеше, но това беше отдавна?! Толкова отдавна, колкото и време прекарахме безсмислено заедно, защото краят преди много време беше дошъл, а ние дори за това не отворихме очите си!
Далеч сме един от друг! Толкова далеч, колкото когато стояхме един до друг!
Осъзнах грешките, преодолях обидата, но този дъжд, който вали, то ...