9.05.2015 г., 0:09 ч.  

Наследница 

  Проза » Разкази
5.0 / 12
930 1 16
21 мин за четене
Тази сутрин Реката изхвърли на брега момиченце на около десет... Русоляво и синеоко...
Всички в поселището помръкнаха... Появи се Наследница. Някой щеше да си тръгне...
Кой? - щеше да се разбере до няколко дни...
Селището беше сгушено на самия бряг, почти до скалата, край която бучеше Реката... Реката, която идваше от някъде, знаеше всичко, профучаваше край скалата и отминаваше в далечината като сън призори...
Жителите, около двайсетина мъже и жени, живееха уединено всеки вглъбен в своето си предназначение. Всички събираха...
Събираха различни неща, които Реката изхвърляше призори. Съхраняваха ги в кутийки, на рафтчета, на закачалки. Всеки си имаше своя система, която методично спазваше.
Веднъж на дванадесет месеца пристигаше кола със звънчета и приемаше всичко събрано... Донасяше им провизии и потегляше на запад, а те за кратко оставаха в абсолютна тишина и тъмнина...
После сякаш събудени от летаргия отново започваха да се прокрадват към скалата призори, да се вслушват в грохота на ре ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дочка Василева Всички права запазени

Предложения
  • — Скъпии! — провикна се Ивет от кухнята. — Деничка се обади късно снощи за да съобщи една чудесна но...
  • – Тоя простак, Петър, има тюркоазени очи – каза комшията Ставри и отпи от лимонадата. Възразих: – Пе...
  • Спомените. Ах, спомените! Колчем употребиш някой от тях за нещо съществено и той губи силата си. А п...

Още произведения »